Понякога човек се среща с някой,
с когото близък някога е бил,
на който безрезервно е повярвал
и свидни тайни му е споделил.
Но после раздел̀ила ги съдбата,
захвърлил ги животът - груб сатрап,
без жал, в различни крайща на Земята
да оцеляват в битката за хляб.
Тъй дружбата им секнала внезапно
и всеки с други хора се сближил,
а споменът младежки избледнявал
и нейде в паметта се спотаил.
И ето - неочаквано се срещат,
тъй както често срещат непознат.
Представят се. И всеки в миг се сеща,
че с другия е бил приятел, брат.
Лицата сякаш пак се подмладяват,
долавят се познатите черти.
Но всеки е с различни идеали.
Разбират - вече пропаст ги дели.
Любезно телефоните разменят
и казват: "Ще се видим пак, нали."
Разделят се. А в тях душите стенат.
Че губят скъп приятел, ги боли.