автор: traveller

Като накацали прашинки са оцелелите минути.
Ненужни някакви, ронливи, издухани от пепелника.
Дори не искам да са мои, в мен има ноти недочути
и трябва да съм станал песен, щом Бог отново ме повика.
Дали ще ме кълнат, не питам. И кой ще ме кълне, не зная.
Не са ми нужни заклинания, за да обичам или мразя.
Не съм си правил резервации – за ада или пък за рая.
Не съм пълзял - а пък летенето за оня свят ще си запазя.

Не знам какво съм. Знам, че скитах и търсех нещо несъзряно.
Мечтаех, плачех, молех, питах... живях... макар да беше рано.