автор: mrsorrow

От сенките си тръгва като пламък,
от болката - с усмивка на момиче,
понякога ми тегне като камък,
ала друг път ухае на кокиче.

Невинаги умее да обича
и не на всеки може да прощава -
веднъж обикне ли, до край се врича,
прости ли, никога не съжалява.

От мъка или радост да заплаче,
все някак ще си каже : "За добро е!"
В живота всяка случка нещо значи -
все някога разбираме какво е.

Подпис : със обич от Сърцето твое!