Дали те помня, .. в мигове натрупани,
под тежеста на тази относителност на всичко
когато кожата ми сякаш е пресъхнала от суша,
разкъсвана от лудостта, да разделиш водите си.
Сънувам чувствата, нали реалноста е друга,
и за това загубвам сякаш чувство за реалност,
и не, че не умея във душите да прониквам,
но все надяваш се, и в тебе да прогледнат.
И тъй започваш да сънуваш живи призраци
на нещо дето няма как да го събудиш
и да упорстваш с цялата си раздвоена същност,
че всичко е възможно да се промени със времето.
Но времето е сляпо, както са и слепи чувствата,
какво загубваме в морето от погребани желания
дали те помня, .. колко е останало от мен отвътре,
въпроса е, дали съм лудостта жадувана във някой.