Две тъжни кафяви очи гледат ме,
а до тях други две, същите,
сълзящи, зачервени,
уплашени, тревожни,
боящи се от бъдещето и света,
страхуващи се от настоящето,
неразбиращи околните,
неразбиращи проблемите,
причината да бъдат тук,
затворени, използвани...
Сълзите стичат се по лицата,
а мръсните ръкави бършат ги,
кожата тъмна, още по-тъмна е сега,
косите рошави и мръсни,
дрехите скъсани...
Две тъжни кафяви очи,
съдържащи всичките проблеми на света,
огледала на мрака и мизерията,
отражения на действителността,
потънала в нищета и лицемерие,
в страдание и болка,
погубваща живота
на бедните и ощетени
хора,
неизвестни за останалите,
хора, непотребни,
ненужни и злочестни,
отритнати от обществото,
мислени за допълнителен товар,
мислени за уличен боклук,
хвърлен на произвола на съдбата,
разложен с времето,
разпадащ се в коша на живота...