Залепна в мислите ми.
Покълна в душата ми.
Изгълта сърцето ми.
Подреди ме в своя пъзел
от възможности, представи, интереси...
Една фотография с пирон между очите.
Една биография с много слани
и слънца забравени в облаци.
Потъмнял съм от болката.
Пожълтял от куците дни.
Изтънял от компромиси.
Буренясал от много вини.
Знам, че си чаровница...
Уви...
Казано накратко:
не приличам на коз в твоя белот,
но явно ме искаш до себе си,
в себе си...
За себе си...
Егоистка такава, аз също имам живот!
И от време на време искам главната роля...
Не може вечно да играем -"всичко коз"
Уморих се от своята толерантност!
Ти си на ход!