автор: rumenaradeva

От този ден...
Държеше ме за ръката,докато вървяхме. Каза тихо:
Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас
неповторима,незабравима,лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти,морето спи!
-Добре-смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук?-ме попита докато отместваше солените вълни от пътя ни.
-Днес!
-Забележителен ден!
-Да,но за мен той все още не е завършил.
-Хм,и кога ще завърши?
-Когато сънят ми стане действителност…
-Аз съм в този Ваш сън!
Беше толкова близо до мен и устните ми,че онемях,сведох глава.Искаше ми се в тозимиг да скрия лицето си от него. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме погълне.Влюбих се в това съвършенство,което ме държеше в ръцете си. Край,свърши се с мен-чух на ум да изричам. Сънят ми стана действителност.Вървях по лунната пътека.
Той сякаш прочете мислите ми,наведе се и лунната пътека се разплиска. Тялото ми пламна.
Спокойно държа те между целувките си-каза Той.
Но Аз вече не чувах думите му,изгарях в пълна последователност-миг след миг,стон след стон.Превърнах се във малки горящи клечки кибрит. Това бе моят ден,в който истински отново заживях…
От този ден започна вечността!