автор: daro

Той пие...
и не пее.
Животът с копито го рие,
а той пуши
и се смее.
В джоба си носи
тесте, разбъркано време
с 52
заложени на карти недели.
Викат му – Гълъб.
(Какво пилешко име! –
през рехави зъби хили се, аверът му Слави).
Той отпива по мъжки
корава ракия
и сурови шегички преглъща.
Там –
в кошарата на кръчмата,
(на мегдана в Кожари)
до бодливата тел,
до границата на забравата...
под камъка на псувнята,
дето сърцето му жари.

Навремето бил „страшен комик“ –
преди един ден името му да се спъне
и да осъмне с нашивка от нежелано име,

преди да му гостува Апачината*
и с житна сламка да засмуче
зеления дъх на любимата...

~~~~~~~~~~
* название на мистично същество, употребявано от хората в Родопите,
което навестява и прибира душите