На малки глътки я преглъщам.
Не си разпускам апетита
за красота. Една и съща
неземна пролет ме връхлита.
Опитвам я с финес и мярка.
Предвкусвам я в ума си гладен.
Жадувам я – тъй цветна, ярка.
Докосвам я. Не я нападам.
Внимавам за да не я прекърша
в копнежа си за дълъг полет.
Не искам никога да свършва
и винаги да бъде пролет…