автор: ringo

В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...

Ухаеше, тежеше сякаш мракът
в упойващ дъх на зреещи смокини.
Разбрах, че теб отдавна съм те чакал!
Жена с душа!... И с образ на богиня!...

И беше нощ на споделена радост!...
Във тайнството замряха часовете...
Смокини се разпукваха от сладост...
Танцуваха звездите по небето...

Житейската ни чаша толкоз щедро
с нектар допълваше за нас Съдбата...
И бе красиво, мамещо и ведро!...
Пожари се разпалваха в телата...

В онази нощ на дъхави смокини
горяха на любовна клада в мрака -
жена с душа и с тяло на богиня,
и мъж, най-сетне любовта дочакал...