автор: ivliter

Все строя своя дом върху пясък,
над който лъжлива трева се полюшва
от тихия вятър на моите плахи надежди.
Дом сред полето на жаркото пладне,
в опустялото пладне на моите тихи
безплодни амбиции.
Дом строя върху плаващи пясъци
и прахът от нозете се вдига в душата.
Пътят протяга до него безпътие,
забравил посоките къси на своето тръгване
и на своето дълго завръщане.
Все строя и не стигам до покрива…