автор: ivliter

Градът е запустял мотел –
не идва никой в него и не си отива никой.
Животът ми тук в него сам отседнал
си пие тихо виното горчиво.
Годините минават, като часове следобедни,
в просъница на дрямката дълбока
в която съм потънал.
И аз съм като слънцето над него –
небето необятно всеки ден обхожда
без приятел да намери.
Градът. И в него аз затворен
от своето безсилие.
И в мене времето затворено
напразно чака свободата си.