автор: VOLTER

Аероплана,
дето лети ниско над село и раздира летните нощи, казват бил шпионски - все минава след полунощ! Щом грохота на желязното чудовище ни събуди, скачаме боси изпод юргана и тичаме на сачака – бе́лким го видим. Да, ама пустият му американец не ще да пали фарове – кара на тъмно и не можем да видим кой и как хвърля опасните позиви…

Всяка вечер, селските зевзеци капнали от умора, се сбират у дома да бистрят с дядката световната политика - за своето дередже и дума не обелват, щото кметицата и партийният трошат кокали!... Ако пък някой, хе́птен не се скитасва , вземат та го пречукат по тъмно, уж откраднал синджира на селският геран…
Затова брадясалите вълняги че́пекат ония гадове, дето хвърлят позиви над мерата и настройват хорицата срещу властта и народодемокрацията…
- Ще ми хвърлят позиви от ероплан, айди де!...
- Изографисали ме гадовете със съдрани потури и окован в синджири!...
- Ама и синджирите едни убави, бая здрави ще лепнат на моя караман !...
- И отсърна застанал милиционер с дебела твяга , пфу!...
- Кой ще си тро́ши ръцете, вместо да те гръмне с пищова!
- Уж, така щяло да е след двайсет го́дин!...
- След двайсет го́дин да не ми берат кахъря - я камилата, я камиларя.
- Хвърчилото лети по коритото на Марица, все по ниското, да не го засекат…
- Още малко и виж кацнал на Узунджовското летище!…
- Не могат го засяка тоя ероплан, все по темно иде…
- Да не искаш по икиндия да ти кацне на рамо…
- От летището кръстосват с прожектори, ама на халос…
- И кат го засекат, к’во?... Ще земат го уцели!...
- Они си знаят раб’тата…
- Знаят, таратайки , плашат гаргите – само дет ток харчат …
- Ще му пръднат на перката на тоя ероплан!...
Гледам ги зяпнал, а някой с мазолеста лапа ме перне по дългия врат:
- А, сеа пък ти, ка́жи: къв за станеш кат голям?
- Зе-ме-де-лец, зе-ме-де-лееец ! - крещя и подскачам стиснал юмрук.
Те се превиват от смях, а аз се чудя:
- Що ли пък се радват чак толкоз!...