автор: ehnaton

Когато два огромни океана
са слети чрез Панамския канал
и буря щом в единия настане,
за другия това да е сигнал
вълните си в недрата да събори,
да стихне и да гледа как отвъд
любимият му океан се бори,
да чака бесовете му да спрат,
да моли гръмовержеца за милост,
и дарове дори да принесе,
да жертва океанската си сила,
без другият това да разбере.

И другият да бъде там, когато
в безветрие другарят му заспи
и мъртвостта се стеле над водата,
и само птица ниско закръжи...
От свойте дълбини да се надигне
към техните съвместни небеса
и облаците скоро да пристигнат
над тихата и мъртвата вода,
и вятър огледалото да мъти,
и Зевс да замълчи неотразен,
платната да поемат пак по пътя,
и в този океан да виждаш мен...