автор: apostola

Здравей, Животе, с днешна дата!
С финал накрая два квадрата.
Какво си мислиш, че ми даваш
и за какво гарант ми ставаш?
С гаранцията, че съм смъртен,
ме правиш след това безсмъртен?
Че друг живот след тебе има,
където няма есен...зима...?
Ти даваш много, но и вземаш...
Накрая всичко ми отнемаш.
Оставяш ме под пръст самотен.
Дали грамотен- неграмотен,
един е краят ни за всички.
Нали сми божиите птички.
Аз сам до днес със теб се боря
и все не знам да отговоря
реален ли си или сън си.
ЗърнО ли носиш или трън си?
И аз със тебе под ръката
прецапвам в плиткото реката...
Излизаме на бряг отвъден
и ме оставяш там осъден
на земни спомени, защото
със мен играл си ти на Тото.
Накрая ти ми вземаш фиша,
на мен смъртта ми е бакшиша.