автор: rumenaradeva

Здравейте,госпожо или госпожице?
Простете, но не разбирам как точно да се обръщам към Вас?
Застояхте се на морският бряг

Разпалена,размечтана,разнежена
Потънала в страстни желания!
Някак отново забравихте-уважаема,(!)
Че половината от нищото( е)
Само нищо –уважаема.
Моля ви почакайте
Уморих се все да ви гоня!
Смилете се над себе си
Госпожице Душа
Поне за мъничко за ден за два,поспрете!
Тази Душа е опасна песен мили ми хора
Който не я разбира не-бива да я пее!
Тя търси късмета си..
Върви и не спира
Вярва в орисията и любовта..
За нея няма клетки
няма побратими или сестри
За нея няма невъзможно…
Няма заключени врати!

Ето,отново тръгва
Изправя се..
Чакайте да видя сега на къде е поела
Ах..,отива на плажа!
Съблича горните си дрехи и ляга на хавлия
жадни погледи по тялото й лепнат
толкова нехаещо дори небрежно ляга на хавлия
Сама е…не,не викай алелуя…!
Не, ловува в чуждите полета.
Мислех,малко да си дремна…
Унесох се от слънцето
И тази песен на водата….
Кратко беше моето блаженство!

-Защо сега отново тръгвате,уважаема госпожо Душа?
Мечтая си понякога в сянка на жена да ви превърна
Само за ден да ви заключа!
Тази пътека осеяна с хора..
Някак не свършва.
Отронвам камъни ..
Скали пред вас изправям..
Някак искам да Ви спра.
От Мене все искате уважаема
От Мене все чакате …
И по мене роптаете..
Но,как?да ви подаря,уважаема?
Любовта?
Умолявам Ви корени в земята пуснете.
Повярвайте в мене
Дори не мислете!
Не,не драги ми хора…
Ето,отново изправя се,тръгва
Орисия такава е моята..
Орисия такава изтеглих..
съдба съм на красива жена..
Стъпките нейни все душа
надничам през купчини хора
Лицето нейно да зърна…
А..тя все скита, денем по чужди полета
Върви и не спира
времето във шепите си сбира..
ухае на мак..
Чувам след себе си вика…ме
-Здравейте ,госпожо или госпожице Душа!
Минаха много лета,простете така й до днес не разбрах
Как да се обръщам към Вас,?
В тяло грациозно живеете
Най-нови рокли обличате
Приличат ви,уважаема!
Но,кой в този късен час на Вас се любува…?
Не чувате вече гласът ми-,… простете ,онемях!
Защо ли?..разсмяхте ме уважаема…
Аз съм ,вашата съдба..и тази игра ми( !).. хареса
И някак ако щете, вече простете, реших, вместо Вас..уважаема..
ето.., стоя пред вратата ..отворете!
Нощем … искам винаги да сте двама…!
Защо ли?
Това ли? (ме) питате уважаема!?
Защото... през сълзи ще кажа,влюбих се във Вас, Уважаема!