автор: dbutanski

Не се заричам да обичам,
не очаквам и цветя,
но в живота аз се вричам -
да му бъда светлина!

Да горя със огнен пламък
във житейските борби,
да съм твърд кат речен камък
и като елмаз, дори!

Да стоя на поста вярно,
да издържам на беди
и на ложето коварно
да не харча младини!

Не знам дали ще стигнат сили,
дали ще съм под боен стяг,
но мен ще бъдат вечно мили: -
Зората светла, роден бряг!...