Няма да пея,
сила нямам за песни.
Щом те няма до мен,
въздухът си тръгва.
И от високо ли да те гледам,като си далече?
По вятъра ли,
ще усещам ароматът ти?
На местата ни сама ли ще ходя,
като теб те няма?
Алкохола колко още ще ме мъчи,
вместо да забравям, все повече те
виждам в спомените си.
Тръгна си като нощта,
както тя бяга от деня.
А, сърцето ми е като времето
разделено.
То плаче, и е ранено.