автор: silvina84

Тази ранна топола – расте ли, расте,
но е някак самотно завързана вътре.
Този дом е перде, през което небе –
не поглежда дори и зад кадър.

Тази късна въздишка от триста минути
смутено се скъса точно пред мен.
Не иска да знае, че аз ще се срутя,
ако видя дома си отново сломен.

Тази зейнала яма – ще мига отдолу,
а стъпалото някак ще тръгне назад.
Ако бавно навляза – ще видя улука,
през който премина дъждовният Град…