автор: fakir

Дългото разследване беше приключило. Извергът извършил най-ужасните и непростими престъпления беше тук пред него - на брега на безбрежният океан на времето, едно малко момче се усмихваше със затворени очи.
- Нямам представа къде изчезна - излъга ангелът опитвайки се да си припомни дългото преследване и немислимите престъпления, но мъглявото усещане за някаква ужасна реалност се изпаряваше като сутрешна омара под лъчите на ярко слънце.
- Но това е той... Нима го пускаш!?.. шептяха гласовете.
- Случаят е приключен - каза ангелът и погали момчето по главата - Върви си.
А момчето се усмихваше и стоеше със затворени очи - просто едно момче.

Един сън. Разревах се защото се събудих... и днес.
Проклети да са всички жени, които оставят децата си без бащи!