автор: AGRESIVE

Понякога във мен е кафене,
препълнено със хора и усмивки.
Присядам тихо в някое кьоше
да си припомня истинските мигове.

Замествам маловажните неща
със празни столове и маси.
Не ми е нужна капка суета,
а само хората, останали в душата ми.

Не ми е нужно дъгло да ги викам -
те чакат в мен и няма да си тръгнат.
Приятелите сядат с мен и пият
додето кафенето стане кръчма.

А след това душата ми е място
с пияни хора, пиещи кафе.
От моето кьоше сърцето бясно
присяда с чаша и не иска да се спре.