автор: haboob

В стил МД, който ме дразни и все пак ми липсва

Лъчът на Хелиос
се спря където трябва
оставаше да го целуна
И да продължа
с луната
през сенките на самодивите
да бъда босоног
сред нестинарската обреченост
да стигна себе си
във езерото което
отрази да съм желан
Под сянка върбова
и момиче
за обричане