Съзнанието си отива
с набити в тялото следи,
но с предана неотстъпчивост
животът ще се утвърди.
Задавен от съображения
или от ларинкса си крив,
мълча и слушам в свойте вени
природния речитатив.
Поантата му е такава,
че ме оставя по-вглъбен -
това, което притежавам,
предимно притежава мен.
Захвърлям всичко. Но в молитва
ламтя да се възнаградя
с уюта, който съм изпитвал
далеч преди да се родя.