автор: atom

Съзнанието си отива
с набити в тялото следи,
но с предана неотстъпчивост
животът ще се утвърди.

Задавен от съображения
или от ларинкса си крив,
мълча и слушам в свойте вени
природния речитатив.

Поантата му е такава,
че ме оставя по-вглъбен -
това, което притежавам,
предимно притежава мен.

Захвърлям всичко. Но в молитва
ламтя да се възнаградя
с уюта, който съм изпитвал
далеч преди да се родя.