Чарковете ми, черковите ми, чакрите ми...
Из облаците, нацъфтели из небето
като ябълков цвят, върху тимпаните
на клетките ми гайтанено се разсипват звуци
от изначалието – вътък от енергии тъче
растежа на всичко живо, събира и разделя
изотвътре чарковете ми, черковите ми
ч
а
к
р
и
т
е
ми - разпъват ме, пеят ме, пак ме събират
и разпъват – по-хубав кръст няма, Господи,
няма, и полита душата ми преселница
и пътница вечна из облаците и птиците.
Чарковете ми, черковите ми, чакрите ми
гайтани на тимпани наместват...