автор: VOLTER

Нели
е кобила. По-точно Дялка, така я наричат възрастните, а децата ѝ казваме гальовно Нели!
- От как се помня, все сме имали кобила, все за мелез женско сме оставяли, все сме ги кръщавали Недялки… С прабабата на тая изкарах цяла война като кавалерист… Свикнали сме с т’ва име, що да го сменяме! – казва дядката.
Привечер, по тъмно, двама мъже от друго село, си говорят нещо с баща ми, а той чеше с гребен гривата на Нели, потупва я по гърба, ония я оглеждат отвсякъде - тетю ѝ отворя устата, единият се взира да гледа зъбите ѝ, после си стискат ръце…
Тичам при баба:
- Бабо, тия к’ви са?
- Няк’ви си джамбази от срещу Марица, търсят кобила!
- Ми, ние нямаме кобила за продан!
- Нямаме, чедо, ама така е дошла дюнята, че тряба да я махаме, иначе ни я земат, ей така, за тоя дет’ духа, а тя прави колкот’една къща…
- Кой ни я взема!...
- Текезето, чедо, текезето, демек пустата държава… Тия хърсъзи ризи от гърба свалят, голи и боси ше тръгнем…
Хуквам при ония двамата и започвам да ги блъскам и удрям с юмруци…
- Махайте се, отивайте си, не давам Нели, махайте се!...
Тетю ме хвана за ушото и изръмжа:
- Марш от тука, лунгур , да не ядеш шамари…
Тичам в къщи и се завирам под леглото – давя се в рев…
След малко идва баща ми:
- Стига рева кат’магаре, ако не я дадем, ше я ни земат, а ората я искат, на хубаво място отива Дялката…
- Земат я, щото я даваш!...
- Ония разбойници ше я вземат без да питат…
- Как ще я вземат, кат не я даваме!
- Ше се сетиш кат’станеш голям, сега трай!... Мале, дръж тия пари!
- Ам’земаха ли я, горката?...
- Не са я зели, дадох я! – изсъска баща ми и хукна навън…

След седмица овчар от Долния край на селото казва на дядо:
- Бе, от три дена глеам Дялка, денем и нощем пасе буща в Герена, що не я прибирате!...
Дядо и баба се споглеждат…
- Да нямаш грешка!.. Къде в Герена?... – пита дядо.
- Ми във вашта ливада…
Тичаме с дядо към Герена и отдалеч гледаме Нели си пасе в ливадата…
- Завалийката , избягала от новото място!...
- Що не си е дойде у нас, ми тука!...
- Що!... Щото се сърди, че сме я дали, зат’ва…
Нели ни усети - вдигна глава, постоя малко, сякаш да вземе решение и тръгна към нас…
Дядо заподсмърча - стори ми се, че и очите на Нели са пълни…
След три дни дойдоха ония двамата …