автор: rady

И спомените имат сенки...
И в тези сенки, знам, ще се изгубя,
но са добре дошли!
Защото търсейки се, ще открия
блатните кокичета от стария си дом,
цикламите и лястовичите гнезда
и кладенецът, ослепял от чакане...
Черниците, с лилавите си пръсти,
горчивия бадем на детството–
с дъха си – див, неповторим и свиден.
Душите също имат сенки,
понякога са с форма на лале,
понякога са птици тъмнокрили,
понякога са капки от дъждовен сън.
Знам, в тези сенки някой ден ще се изгубя,
но ти ще ме откриеш, сине,
когато се превърна в спомен
и тези сенки ще са вече твои...