Не наливай бензин пак във огъня.
Къщата празна самотно гори.
Там заключен и скрит зад прозореца
ти виновен, но жив остани.
Няма как... Няма как да се върна,
в онзи свят променил се без мен.
Ще сънувам в потъваща лодка
този мрачен, но хубав мой ден.
И така ще вървя сред горите
между сън и реалност скроен.
Дирещ истина сам - сред звездите
на мечтите отдал се във плен.
За да падна привидно изправен
сред тръстики с усмивка – в борба.
Тя е истинска моя победа, тя е
моята мъртва съдба...
2010
Боян СТАНИЛОВ