автор: melange

Ще дойде ден... и няма да ни има.
Земята чака тленната ни плът –
да се засити, както подир зима
потъва във недрата й снегът.

Дали е вечен сън или сме будни –
пътеките за Оня свят мълчат.
Едни си тръгват лесно, други – трудно.
Но всички преминаваме Отвъд.

А кой от нас богат е, кой е просяк –
по костите не ще се разбере.
Тъй както сме родени – голи, боси –
добрият Господ ще ни прибере.

На земните ни стъпки добротата
ще се измери с грешки и лъжи.
Знам, Господ, ни приема по душата –
по-важно е кое ще натежи.