Вятърът със радост плиска
изгрева-усмивка. Среща пролетта.
С преклонение разбърква
поривите в църква. Загаси свещта
на вселенското снежене.
Избуя в зелено новият вулкан.
Там, на Витоша земята
вече заразмята пламък на бръшлян.
Животворно ни променя.
Шарени премени пак ще облечем.
Че това е малко чудо!
Сякаш пеперуда тропнала с краче!