автор: antonio60

След пенсионирането юристът Митко Димитров, се захвана с адвокатска дейност. Тя му носеше и допълнителни приходи. Понякога падаха и големите пари,особено по делата с реституцията. Всички в гилдията го уважаваха, беше човек с авторитет.
Материално задоволен във всяко едно отношение. Особено, като продаде наследствени земи близко до Черноморието.Жена му Надежда, още работеше и трупаше стаж. Макар че, можеха да минат и без нейната заплата. Тя държеше на службата и не случайно се издигна в кариерата. За това работеше в престижна счетоводна фирма. Живееха си живота, имаха добър,приличен стандарт. Само една болка имаха,така и не се сдобиха с деца. Носеха с достойнство тежкото си бреме. Днес Митко, реши да изненада съпругата с изискана вечеря. Постави на масата в хола бадемите и питиетата. Ястията остави в кухнята на разположение. Не се стърпя и запали с наслада, кубинска пура. Имаше време, Надежда, щеше да виси в Паунова до късно. Дотогава щеше да проветри стаята. Наля си уиски и пусна, едно, две колелца дим от “Боливара” си. Притесни го мисълта, че Надка, ще отреже мераците му за почивка. Смяташе по да измъкне от нея, заветното “да’’ От години, Митко я врънкаше да отидат на море. Или да обиколят България, да посетят интересни места. Да бяха отишли, поне до Каварна или Балчик. Специалната вечеря, бе началото на преговорите, така да се каже. Защото жена му,винаги проваляше начинанията. Оставаше с чувството, че Надка прави това нарочно. За целта потърси подкрепа и сподели идеята с познатия -Контев.Трябваше да признае, че Конте, разбираше от жени. Колегите му от финансовата служба,добронамерено го наричаха-Дон Жуан. Когато се видяха, Контев му каза: “Жената е като котката, трябва да се гали. Използвай думите-писенце,котенце, слънчице. Впечатляват се много,после ги обезоръжаваш с комплименти.Това е положението, другото е бош-лаф работа”. Митко изтръска пура в пепелника, подарък от кръстника. Спомни си предложението да отдъхнат, заедно на Обзор. Поредният му отказ вбеси кръстник-Георги,който го направи на бъзе и коприва.Каза му в очите,че Митко няма собствено мнение и е мъж под чехъл. Димитров отказваше заради капризите на Надка, а накрая той обираше парсата. Толкова искаше да пътува,че душата му се бунтуваше.Спомни си с носталгия пропуснатото, заради Надка по времето на Социализма. Почивки до :” Балатон”, “Синая”, “Петропавловската крепост” плажа “Варадеро".Не свикна с ежегодните гостувания при златния и вуйчо. Един ден се разхождаше из квартала.Спря се пред нов Тото- пункт в близост до Кооперацията,където живееше. Реши да пусне един фиш, така за проба. Остана изненадан от красотата на служителката на гишето. На излизане, погледна афишите налепени по прозореца. От афишите, го гледаха знойни красавици. Усмихнати и махащи с ръка от борда на тузарска яхта. За него Тотото се превърна в Светая-Светих, личната му изповедалня. Местните клюкари започнаха да шушукат. Говореха, че юристът здраво е хлътнал по служителката. Имаше нещо вярно, защото излизайки от там, ставаше друг човек. В къщи обаче, животът му стана истински ад. С годините жена му Надка се промени много. Ставаше по-агресивна и властваща. За това и нямаха приятели, като изключим Паунови и “Гастербайтерови”-Латинови. Кръстиха последните така, защото са работили в Германия. Надежда се вкопчи още повече в работата си. Започна да закъснява и се оправдава с много ангажименти. Почна да работи и през почивните си дни. Понякога ходеше на гости на познатите си на кафе. Прибираше се в къщи, и почти не забелязваше мъжа си. Правеше перманентни ремонти у дома,обзавеждаше,променяше интериора. Вманиачи се на тема-уютното домашно огнище.Понякога на Митко му идваше да си грабне шапката и...Сипа си още, едно малко и приседна на дивана в хола. Приключенският му дух отново зажадня за пътешествия. Мечтаеше да види страните от Карибския басейн-особено Куба. Взе дистанционното и набра кода на БГ -радиото по кабелната телевизия. Звучаха хубави, естрадни песни. Слушаше песните на НЛО-за “Канада и червената" Лада”,”Гренада” на Ирина.Чмихова, “Как ще ги стигнем” на Тодор Колев. Обаче “Големият кораб’’ на Силвия Кацарова, направо му разби сърцето. Идваше му да разцелува музикалните редактори. С тази песен, те, докоснаха романтичната струна на изтерзаната му душа. Отпусна глава назад и притвори уморено очи.
Пътуваше с презокеански лайнер към непознати, екзотични земи. Очите съзерцаваха континенти и острови. Гледките хранеха сетивата на Митко. Обгръщаше с поглед безбрежни океански води. Утринен бриз галеше лицето му, усещаше топлината на пясъка. На златист плаж, знойни хубавици, играеха плажен волейбол. Гласовете им вълшебна симфония, обещаваща неземни наслади. Недалеч в морето ги очакваше, бяла, клатушкаща се яхта. Весели снежно-бели чайки, рисуваха фигури в небето. Изведнъж крясъците им прозвучаха, като “Балила””на строг рефер. Остър, фалцетен глас, извади Митко от сладкия унес. Надка влезе и буквално хвърли чантичката си на дивана. Мъжът и се изправи,протегна се с удоволствие и попита:
-Е, как мина партито в Паунова, какво ново, вехто?
-Правили, те ремонт! Паркетът им зацапан, по стените петна-тюфлеци!
-Остави хората, да живеят, както искат. Искаш ли да ти разкажа, какво ми се присъни? Необичайно за Надка този път го изслуша. Митко разказа най-подробно, морските си съновидения.
-Хубав круиз,поне е безплатен.Твоят кораб да не гори въглища ?Виж как си опушил хола,бе човек.-каза Надка и се усмихна кисело. Митко свали гарда и уморено попита:
-Наденце, ти,мечти имаш ли? Да пътуваш по море, да изкачиш връх. За толкова години,кажи ми...
-Хубава работа, хайде стига.-прекъсна го тя. Всяко лято ходим на гости на вуйччо. Ловиш си рибата, цакаш картите,какво друго ти трябва?
-Аз ти говоря за тръпката, за емоцията, разбираш ли?
-Разбирам,тръпката, е да се върнеш с пълен багажник. Погледна го изпитателно,както тя си знаеше и изтърси.-Аааа, за Обзор ли ми ревеш?
-Прежалих го, на друга вълна съм. Сега какво, паркета ли ще сменяме?
-Ей, добре, че ме подсети.След ремонта, ще поканя Паунови да видят, за какво става въпрос-каза тя и се запъти към банята. Митко измърмори под носа: “За кого ли правим, всичко това-Господи!"
-Каза ли нещо, скъпи?-попита Надка от коридора.Юристът премълча, както винаги ,защото знаеше какво ще последва.
Когато се върна жена му, я покани на подредената масичка в хола. Жена му не беше изненадана. Защото често я глезеше по този начин. Запали свещичките и наля от малцовото уиски. И започна словоизлиянията: "Как златния и вуйчо ги запознал,как им помагал за сватбата, за Кооперацията. Колко пъти Митко и решавал задачите, за първи курс в УНСС-то. За трудния и период, когато се срина психически от констатацията на лекарите. От вестта,че не може да има деца. За неговата безрезервна подкрепа. Завърши с тежката артилерия на-Контев. Флиртаджията,царя на комплиментите, Дон Жуана на квартала. Цялата тази изповед, върна Надежда назад в спомените и. Припомни си училището, младите си години. Как ученичките и преписваха от лексикона стиховете и за любовта. Възторжените и рецитации по мероприятия в училище. Спомни си, когато, скришом пишеше и разкриваше душата си. Обаче с годините заприлича на майка си.Мъжкарана, прагматична и пресметлива,властна жена.Тази вечер адвокатът надмина себе си,беше кавалерът-мечта. Двамата не бяха разговаряли от години така. С отворени от един към друг души. Жена му даде съгласието си, за мечтания круиз. След вечерята Митко отиде някъде и се върна с прашасал грамофон.Прозвуча песен на Йорданка Христова за морето и делфините. В тази приятна обстановка, настроението на Надка се вдигна, а от алкохола очите и заблестяха. С не по-малко блеснал поглед, гледаше и Митко. Виждаше в очите на Надка, неповторимия блясък на Карибско слънце. Жена му поиска да запали пура и каза:
-Да не се кавам,Надежда Фанарова, ако не си купим яхта!Помисли и след кратка пауза продължи-Може и втора употреба,а?-Я, ми сипи още от “Траминера”
-Така те искам, писенце! –Да не се фръцкат Гастербайтерови ,че имат лодка с японски двигател.
Надка изпадна в еуфория. Може би от алкохола или екзотичния аромат на кубинските пури и преживяните спомени. Закоравялото и сърце се стопи от комплиментите на Митко.Стопи се, като захарен памук върху гореща печка. Изражението и подсказваше ,че се бори с Морфей и Ерато едновременно. Въпрос на време беше, кой ще надделее. С уморен глас, провлачено Надка помоли:
-Дай ми лист и молив, скъпи!Мисли, писа, поправя, задрасква и започна да реди строфите”Купи ми скъпи, яхта красива, та бяла, да пори вълните, кат хала. Хайде тогаз по морето, накъдето ни видят очите-додето”....Мъжът и остана изненадан от сполучливото и творение.
-Браво, котенце,да смачкаме фасона на Паунови.Ще ми се фукавеят с Хонда- втора употреба.-рече Митко. А Надка, продължаваше усърдно:”Ще си пия, скъпи, “Мохитото” и” Блъди Мерито”, ще гледам плазмата и” Пътят на Карлито “ Ще полегна на койката, в своето безделие, в ръце ще взема, моето ръкоделие. С водица ще плакна зъбите си бели, да ходят всички чак до Мери Члери”. Съпричастен към сътвореното мъжът и предложи:
-Слънчице. Направи ме герой в твоята яхта!
- Дай ми огънче, че пурата загасна.-поиска Надка. Мисли няколко минути,написа нещо и започна:
“Като ми купиш, красивата, бялата яхта, диван-чапраз ще стойш.Сам-самин, отвънка на бака на пост и на вахта. Скъпи, ще гледаш ти морето- пътя, аз навигатор опитен съм, и ще те упътя”. После запримчига уморено, а главата и клюмна върху масата.Митко я хвана през кръста, прехвърли ръката и през рамо, и я придружи до спалнята. После я положи на спалнята да спи. Изведнъж, Надежда се изправи, погледна го и му фрасна такъв целофан, че му се насълзиха очите. Разчиствайки масата в хола, адвокатът дочу екзалтирания и речитатив: “Ще искам скъпи, чер хайвер, шампанско, а зимата може на Банско.Ще искам скъпи, бисери, мъниста, ще чакам после на старата Приста.. На другата сутрин на диванчето в хола, при Митко приседна Надка. Недоспала, малко подпухнала с тъмни кръгове, около очите. Съпругът и доволно рапортува:
-Добро утро, слънчице! Направих ти кафенце, Бразилско.Надка взе дистанционното и включи телевизора.Загледаха се в някакъв репортаж.На кадрите се виждаше пътничски лайнер с огромни размери. Полегнал на едната си страна във водата,наполовина потопен.Дикторът съобщаваше, че корабът е заседнал до Италиански бряг. Съобщаваше за жертви и за капитан, който е употребил алкохол. Морския съд, беше наобиколен от кораби със спасителни екипажи. Изненадана от видяното,Надежда сподели с прегракнал мъжки глас:
-Майната им на круизите,я, виж колко народ се издави!
-Е, сега какво, отказваме ли круиза?-тревожно попита Митко.
-Аман, от твоите круизи и други, пинизи!-Донеси ми една "Шуменска"" че ми се пръсна главата.Когато той отиде до кухнята, Надка прочете написаното от снощи.После взе нов лист и започна, отново да твори. След това, остави написаното на масичката. Юристът се върна с бирата и прочете написаното:”Най-добре си е във къщи. Хич, не искам да се мръщиш. Ще гледам от балкона, младите,ще броиш ти на улицата “Ладите”Когато поискам бонбонче- цяло, ще ми носи тоблеронче-бяло.”Премълча както винаги, защото знаеше какво ще последва.По едно време спомена с неохота, че утре се чака” Джак-пота’’Последва мълчаливото и съгласие.Пишман пътешественикът изхвърча на секундата, днес пунктовете работеха до обяд. Надежда я напуши смях от детинското му бързане.Усмихна се, защото и дойде на ума следното: “Хайде бягай Митьо и пусни си тотото, щот далече е Канада.Нъл за мъж карък съм взела, тъй ми се и пада” В този момент я стресна звънът на телефона. Както говореше, изведнъж, погледът и се избистри. Разговаряше с половинчати изречения и отделни думи : “Да. Точно, сега.Мога, няма проблем!Добре”. Отиде в спалнята, облече нов костюм и застана пред огледалото.Постави си скъпо червило, пръсна се с марков парфюм.Истината е ,че направо се оля с него.Поогледа се последно, пред огледалото и сякаш на себе си каза:”Това е положението,другото е бош-лаф работа”.Застана пред вратата, вдигна високо глава и се усмихна, широко.
Вървейки по пътя за тотото,Митко се усмихваше дяволито. Приличаше на човек спечелил ,Джак-пота” Когато влезе служителката заключи и обърна табелата с надпис’’Отворено”. Бръкна в джоба и извади, смачкана бележка. Поиска лист и молив да препише текста. Седна на табуретка пред малка масичка. Възнамеряваше да изненада Надежда с лиричното си прозрение.Опитът за стихоплетство,беше неговият последен протест. Протест на един добряк, срещу узурпатора Надежда, отнела мечтите му.Смяташе, да остави написаното на масичката в хола.След това да си грабне шапката и да заминат накъдето им видят очите.Преди да тръгнат от Тото- пункта, той прегледа текста:”Ще си купя, скъпа,малка ладия за двама души. Дето е с комин и мирише на суши.Ще си пийваме ракия с Радка, ще си хапваме салатка. В тенджера ще врат фенери от патка, а от пенджера ще гледа....В бързината,бе пропуснал да довърши стихчето. Потърси дума, която да римува с-патка.Помисли малко, намери я, и се усмихна широко...