автор: rumpel

Тишина.
Само дроздове свирят.
Стъпки бавни - в две-четвърти такт...
А душата на мама умира,
със Отвъдното търси контакт.

Стръкче росен държа мълчаливо,
че хорото се ниже безкрай.
А душата на мама отива
в по-добрия, непреходен Рай.

От танцьорите всеки богат е,
че се среща с безсмъртното той.

Аз душата на мама изпратих
и дарих й отново покой!