Колко трудно е в днешно време човек да покаже деликатните страни от своята личност. Да покаже нежност.
Трябва да се извисяваш като скала насред морето, стаил своите скъпоценни камъни в недрата си. Морето да те блъска, блъска всеки ден, а през нощта да бъдеш звездоброец. Вятърът да рони прашинки оттеб, както всеки ден и нощ се ронят мислите ти по брега.
На брега.
Легнал на брега да гледаш как облаците си играят, докато краката ти са се впили като колони в пясъка или в пръстта. А ръцете ти – подобни на криле – да даряват усмивката ти с небесно сияние. Косите – разпилени от вятъра, светят на слънцето, а в очите ти плуват лебеди в безкрайния космос.