Съдбата неочаквано ме върна
в съня ми дневен - толкова красив !
Макар изгубен, без вина виновен,
студеносмел, учудващо правдив.
Ще бъда сам - объркано дъждовен,
с греховен поглед в този миг.
За да докажа в любовта си многоцветна,
че още мога и ще бъда многолик.
Но не в съня си, а в живота бурен,
сред хората. Ще бягам... Ще горя...
И към земята, гордо - непокорен
напук на времето без шум ще полетя...
2010
Боян СТАНИЛОВ