автор: melange

Аз съм дошла тук от много далече
точно за онзи момент,
в който дeнят, още сляп, необлечен –
първо ще мине през мен.

Перлено-сивата утрин отрязва
тъмния ръб на нощта.
Бледото слънце неволно нагазва
в хълма, на който седя.

Искам да видя как чистата жажда,
пиеща моя живот,
след тъмнината отново се ражда,
за да поеме напред.

Тук съм сега, но отивам далече,
точно след този момент,
в който денят – разцъфтяващ и вечен,
мине през скитника в мен.