Аз исках да те помня все така,
макар да ме напускаш и презираш.
И ще ти кажа, без да те виня,
че си самотна, бяла, нещастлива.
Ще пазя дълго твойта красота
и ще я топля в пазвата си скрита,
а ти живей... И бързо забрави,
че за света ти бе от мен открита.
А аз ще гледам в тъмното стаен
със твойто щастие ще се лекувам .
Макар в гърдите остро да боли,
на спомените пак ще се любувам ...
2010
Боян СТАНИЛОВ