автор: rumpel

Тъй както на метлата си летях
попаднах във леса на странен вещер.
И се подмокрих цялата от страх
при тази ненадейна наша среща.

Бе вещерът със пурпурни очи,
лилави - като цвят на теменужки.
Помоли ме да седнем и мълчим.
Аз тутакси се съгласих. Наужким.

Наум обаче подъл план кроях,
от него как по-бързо да избягам.
Умирах си от срам, че сещах страх,
нали все пак съм злата баба Яга.

Магиите прехвърлях през ума,
но нито на една не спрях изобщо.
Поканих го на гости у дома,
че нямам се за чак такава - лоша.

Погледна вещерът със погглед плах,
бе, милият, по мен акъл изгубил.
А аз изтръпнах цялата от страх,
че виждал ли е някой вещер влюбен?

Стратегията бързо начертах:
поднесох му ракия с чаша вино.
И после във леглото - грях не грях,
премятах го по Яжки - несравнимо.

Събудих вещера на сутринта
и тръгна си засрамен по галоши.
А аз си свирках тихичко с уста,
че всъщност за бабугер ставам още.