В утрината тишина
нежна пролетна сюита.
…………………
А в мен звучи Бетховен.
Неговата 5-та ме връхлита
и дочувам как
Съдбата
по дните ми чука.
В крехка нишка
за мене е вплела
всеки цвят от дъгата.
Има и време
безцветно, когато
боли ме душата.
Мечтите ми
спират тогава
смутени,
приземени.
О-о, моля те,
дай им криле! -
тъй силно жадувам
ярки цветове.