автор: huhavel

Успех! Нож с две остриета! За едни успехът е прогресивна реализация на достоен идеал/тълковен речник/. За други той е кулминация на взетия под контрол неуспех/Силвестър Сталоун/.
Бог е дарил човека с ум,трудолюбие,упоритост,които да го водят по пътя към познание и усъвършенстване. Научил го е според собствените му възможности да се бори и да търси мястото си в света. Показал му е как да се състезава с другите и да довежда до край започнатото. Само дето е забравил да му посочи границата,която не бива да прекрачва,границата,която разделя нравственото и доброто от демоничното и злото.
Увлечени в преследване на успеха,понякога плащаме висока цена. Но пък още Плутарх е казал,че тези,които се стремят към велики постижения,трябва да понесат и велики страдания. А дали си заслужава? Всеки сам прави избора си. Всеки сам пълни със съдържание понятието „успех”. То може да е извоювано място в класа,висока оценка на изпит,споделена любов,висок служебен пост,материално преуспяване. Всеки сам избира пътя и средствата за постигане на успеха. И всеки сам определя цената.
Успехът,постигнат с труд и честно,е достоен за уважение. Тогава той е резултат от безукорност,дълга и упорита работа,поуки от провалите,лоялност и постоянство/Колин Паул/. Колко обаче избират този път към успеха? Малцина! И биват смятани за глупаци,търпят обиди,присмех и пренебрежение.
Във време на преход,с преходен морал,успехът на шарлатаните е по - сигурен от успеха на човека със скромна дарба. За тях важи твърдението на Томас Мор :„ако искате да имате успех,трябва да изглеждате така,като че ли го имате”.
Тези хора никога не проумяват,че успехът е начин на живот и начин на мислене. Няма как да знаят,че изпитанието за успеха е не какво правиш,когато си на върха,а колко високо отскачаш,когато удариш дъното/ген.Джордж Патерсън/,защото техният път е белязан от компромиси,лъжа,подлост,предателство,раболепие. А нищо не внушава такова презрение към успеха,както мисълта за това,с какви средства е постигнат/Флобер/.
По пътя към успеха често човек е готов да плати висока цена,за да осъществи свръхчовешките се амбиции - да продаде достойнството и душата си,да потъпче моралните си ценности,да се откаже от приятели и близки. Неистовата жажда за успех,реализиран на всяка цена и независимо от обстоятелствата,помита всички скрупули и побеждава в битката с човешката съвест.
Преследването на успеха оправдава ли чудовищния практицизъм,атрофията на съвестта,замяната на истински нравствени качества с псевдоценности? Успехът и славата се купуват,но душата,веднъж продадена,умира! А човекът,опиянен от победите си,продължава напред,към следващото завоевание. В изкачването си нагоре по стълбата на успеха,той изобщо не забелязва как сигурно и стремително слиза надолу в собствения си безнравствен ад. И в това е драмата,и високата цена на успеха - да загубиш човешкото в себе си,да се превърнеш в безцветно и сухо парвеню,в жертва на страстта си!
Казват,че целта оправдава средствата. А щом имаш цел,имаш и път! И само от теб зависи какъв ще бъде твоят път - труден,но честен и достоен или лесен и бърз,но нечестен и недостоен. След като си тръгнал по пътя на успеха,трябва да го извървиш до край и да си готов да платиш цената му - да съхраниш човешкото си достойнство или да го загубиш,увлечен от амбиции. Изборът е твой!