автор: chocolate

А сега ми остана да пиша само за зимата.
Другото – всичкото –
по няколко пъти, с теб, почти го написахме -
и отпред-назад, и напротив;
и от средата – през половината...
И през внезапни хрумки преминахме;
и през тъжни дни.
Бяхме си и омразни; бяхме си и обичани.
Бяхме си почти всичко.

Имаше и изблици на закъснели премислици,
почти стъписващи разкрития, истории, причини...
Преравяше се и сегашното, и далечното минало;
преоценяваха се думи, погледи, събития.

А после ставаше тихо, тихо -
на пръсти преминаваха миговете.
Но ги имаше между нас. И не си отиваха без смисъл.
И нямаше значение - кой точно пръв е сгрешил.
И почти нямаше значение – кой пръв ще поиска да прости.

И в зимата има хубави дни – не разваляй магията.
Ще им се радваме – като циганите – ден да мине.
Горещи спомени ще прекадим до камината с чаша вино -
има още какво в тях да открием.
Ще ги изпратим после с дълга въздишка
и ще помълчим – почти щастливи...