автор: veronikas

Дали неволно, но светът се е покрил
със кичури от спящата ми пролет.
И без да знае, че се е раззеленил
сънува цвят, небе и обич.
И без да знае, че страхът се е самоубил
с върха на многоточие,
записва всеки порив със молив,
без мисъл, за да не го изтрие.
Дали, защото този свят поруменя,
задето пред небето се съблече,
но влезе през очите ми в съня
и обеща да не сънувам вече.
И обеща, че ще е филм,
на който краят е начало...

- А докога ще продължи това?
- Кое?
- Безкрая...