автор: rumpel

По Цветница съм бедна Пепеляшка,
обувам най-цъфтящия налъм.
Разбивам Принца щедър със перашка
и лягам си за стогодишен сън.

Пристига вълк космат да ме целува,
на пост до мен стои едно джудже.
Но приказките пет пари не струват,
щом литвам със вълшебното чердже

на мислите. В арабски нощи тъна -
хиляда нощи с тебе във разкош.
В деня на Спомена сама осъмвам
и възкресявам всяка наша нощ.