автор: bbobbibgbs70

Не ме оставяй любов, аз още,
аз още ще страдам.
В летен сезон без поклон,
към който трагично ще бягам.

Там в смешно - тъжен дует
смело и страшно затворих
тези отровни мечти
и младолик се зарових.

Но продължавам напред -
ярка зорница изгряла,
за да възкръсна напук
в пролетна катедрала.
Блеснало слънцето в плен
шеметно, лудо порасна,
та обеща и на мен
повече да не гасна.

Не посребрявай любов,
моля те - ти не бягай !
Смело очи отвори,
тихо, но дръзко помагай.
В светлия плуващ акорд -
спомен от суетата,
Бог ще се грижи с възторг
да победя самотата ...


2009
Боян СТАНИЛОВ