автор: ivliter

Красиво майско утро. Птици пеят в клоните на дърветата, разцъфтелите люляци край оградата приятно ухаят. В тишината се чува жуженето на пчелите. И в този хубав момент от дома на съседите се разнасят викове, дочува се тропот, шум от разбито стъкло. Избухва жестока караница, която помрачава доброто ми настроение в майската слънчева утрин. За да не чувам
какво се случва, пускам касетофона с любимите ми песни и го усилвам.
В това време жена ми идва и ми казва:
– Пак се започва. За кой ли път вече.
Аз не отвръщам нищо, но виждам, че тя очаква отговор на казаното от нея. Какво мога да кажа. Това си е тяхна работа. Все пак й рекох, надвиквайки касетофона:
– Семейните караници са опит да се ремонтира повредилата се семейна любов.
В това време крясъците и звуците от строшени предмети се засилват. Жена ми е обезпокоена и ми вика:
– Спри тази музика и иди да видиш какво става, че ще се избият.
Идеята й никак не ми харесва и това намира израз в моя отговор:
– В семейната свада и кучетата не се намесват.
А на ум добавям: „Кавгата на съпрузите и вятърът утихват с настъпването на нощта.“
Усилвам музиката още малко и започвам да си тананикам, за да не чувам какво става вън.