автор: erka

Не стигна въздух - глътка само,
да сграбча сламката
на твоето очакване.

...излъгах в себе си удавникът,
че иска на брега ти да остане...

И следващата крачка
бе излишна -
желанието ти
захвърли в пропаст.

...без глас е вятърът,
но още диша
в последното си ехо вкопчен...

А колебанието ми -
облечено във бяло,
издирва себе си
в направения прорез.

...където не достигне,
ще остане цяло.
Излишното...
...ще го опише
като невъзможност.