Не стигна въздух - глътка само,
да сграбча сламката
на твоето очакване.
...излъгах в себе си удавникът,
че иска на брега ти да остане...
И следващата крачка
бе излишна -
желанието ти
захвърли в пропаст.
...без глас е вятърът,
но още диша
в последното си ехо вкопчен...
А колебанието ми -
облечено във бяло,
издирва себе си
в направения прорез.
...където не достигне,
ще остане цяло.
Излишното...
...ще го опише
като невъзможност.