Ралица Григорова Чернева
Масовите печатни издания измениха функциите на заглавието. Свободата на словото показа нови изразни средства по първите страници. Основната цел на изданията стана високият тираж. Основен провокатор за купувача – заглавието, продаващо вестника. Аудиторията ограничи прегледа на пресата до преглед на заглавията. Именно интригуващото заглавие подтиква читателя към прочит на текста под него.
По синтактична структура, простите изречения имат превес над сложните, тъй като се възприемат по-лесно от читателя. Сложни изреченски структури се използват предимно безсъюзно, като две заглавия с логическа връзка между тях: „Хладилници люпят пилета, перални варят сливовица“ (в. „Телеграф“,11.11, стр.1). Сложните изречения са за представяне на пряка или косвена реч: „ Шеф:Няма как сигурността във Формула 1 да е 100%“ (в. „24 часа“, 20.10, стр.35); „ ЕС: Банковата тайна е мъртва“ ( в. „24 часа“, 16.10, стр. 25). Цитатът елиминира интерпретацията на журналиста и подчертава достоверността на информацията. Цитати, част от интервюта се използват като заглавия: „ Ако кметът на София беше златна рибка, искам желанията“ (в. „Стандарт“, 27.10, стр. 9).
По цел на изказване, доминират съобщителните изречения. Те са стилистично неутрални и акцентират върху поднасяната информация. Възклицателните са рядкост, защото предполагат изразяване на чувства, които не са препоръчителни за информационните ежедневници: „Пазете се, внезапни наводнения!“ (в. „Телеграф“,05.09,стр. 1). Срещат се въпросителни изречения и реторични въпроси: „Къде стигнахме за четвърт век?“ (в. „Стандарт“,11.11,стр.15). С въпросително изречение може да се постигне ефект на недостоверност на представената информация. Пунктуационният знак носи значение на вероятност или съмнение. Същото внушение у читателя се създава и чрез употребата на преизказни форми. Авторът на заглавието цели да постави под въпрос посочената информация:
„ 4 млрд. лоши кредити дала КТБ“ (в.“24 часа“, 23.10, стр.2); „Кобрата бил неудобен за Кличко“ (в. „24 часа“, 20.10, стр. 35).
Използва се обърнат словоред: „Лекиовита вода извира в манастир“ (в. „24 часа“,26.10, стр.14); „С бира и песни загряваха феновете“(в. „Стандарт“,23.10, стр.29). Има и елиптични изречения, в които липсват думи, чийто смисъл се подразбира: „Шест поред за ЦСКА“ (в. „Стандарт“, 20.10., стр.16); „Овчарката на Бойко-шампион по красота“ (в. „Стандарт“,27.10,стр.40); „Вице на „Гугъл” счупи рекорд за скок с парашут“ (в. „Стандарт“,26.10, стр.9 ); „Още няма план за Корпоративна“ (в. „Стандарт“,16.10, стр.4).
Най-използваните части на речта в разгледаните ежедневници са съществителните и прилагателни имена. Първите присъстват по-често във вестникарското заглавие, тъй като имат водещо значение и употребата им не предполага оценъчност и квалификация, каквато изисква използването на прилагателни имена. Глаголите във вестникарското заглавие придават експресивност, динамика, повишават глаголната температура и са често търсени от журналистите. Наречията и причастията убиват именно тази глаголна температура и са избягвани при съставянето на заглавия.
На лексикално равнище, речниковият фонд на заглавията съдържа термини, турцизми и жаргони : „Мръвките с нови етикети“ (в. „Телеграф“, 27.09, стр.5); „Вандали скършиха лъка на Тодор Колев“ (в. „Телеграф“ 30.08,стр. 9); „ Кличко се помпа с нар и агне за мача“ (в. „24 часа“, 20.10, стр.43); ,,Душманин топи бате за расизъм“ (в. „Стандарт“, 23.10, стр.30).Свободата на словото доведе на печатните редове уличния език. В заглавията често се използват разговорни конструкции: „Осигуровките скачат с 2%“ (в. „Стандарт“, 27.10,стр. 23); „УЕФА чете присъдата следващия четвъртък“ (в. Стандарт“, 16.10,стр.29); „5 кила тумор извадиха от дете“ (в. „Телеграф“, 01.11, стр.9); ,,Германия удря чужденци с пътен данък“ (в. „Телеграф“, 01.11, стр.15); „София и Монтана с най-много шишковци“ (в. „Телеграф“, 24.10, стр.1); „Лек за нервни крака те прави коцкар“ (в. „Телеграф“, 24.10, стр.20). Употребяват се епитети с (не)подходящ характер : „Журналистът Бен Брадли издъхна на 93г. от алцхаймер“ (в. „Стандарт“,23.10,стр.28) ; „Кадафи изрева:Давам ви сестрите, доволна ли сте“ (в. „Стандарт“, 17.10, стр.37)
Честа практика е назоваването чрез метонимия: „Москва: ЕС писмено да гарантира газа за Украйна Гърция сваля заплати на чиновници“ (в. „24 часа“,31.10,стр.26); „Шотландия с жена премиер“ (в. „Стандарт“,16.10,стр.26). Използват се прякори и лични имена на официални лица. Така се скъсява дистанцията читател - важни фигури от общественото пространство. Създават се номинативни вериги за означаване на публичните личности: „Покана за танц уплаши левицата“(в. „Стандарт“,22.10,стр.12); „Отиде си дизайнерът на първите дами“(в. „Стандарт“,22.10,стр.26); „Каката на генерала: Ще поздравя брат си, като стане премиер“(в. Стандарт“,23.10,стр.4); „Весо Кокала събира антологията на фактор“(в. Телеграф“,24.10, стр.29).
В някои от заглавията субектът е персонализиран : „Шкумбата на шампанско и лютеница“ (в. „Телеграф“, 10.10, стр.29) ; „Любо Нейков мина на здравословно хранене“ (в. „24 часа“ 11.10, стр.80). Съществуват и заглавия без извършител: „Гласят Лукарски за правосъден министър“ (в. „Стандарт“, 17.10, стр. 2); „Отнеха правата на адвокат хулиган“ (в. „Телеграф“, 17.10, стр.7). Понякога се употребява местоимение в 1 л.,мн.ч., с цел приобщаване на читателя към описаната ситуация и създаване на съпричастност към прочетеното: „Отрови морят прочутите ни мъже“ (в. „24 часа“, 31.10, стр. 17); „Убиха наша жрица в Швейцария“ (в. „Телеграф“, 27.09, стр.32); „Учат ни да слагаме мазилка на стройко“ (в. „Стандарт“, 22.10,стр. 11 ); „Намалиха ни газа“ (в. „Телеграф“ 29.10, стр.1). Някои заглавия постигат същото въздействие у читателя с използването на подобни конструкции чрез употреба на 2 л.: „Вадиш 7000 на бригада в Америка“ (в. „Стандарт“, 23.10, стр.17).
Използват се провокативни заглавия, пораждащи двусмислици: „Радан се извъртя, вече иска тройка “(в. „Стандарт“,31.10,стр.1); „Сухия поема младежите“(в. Телеграф“,29.10, стр.25);„Мулета глътнаха кило дроха“( в. „Телеграф“,29.10,стр.32); „Жандармерия варди погребението на Рогача“(в. „Телеграф“,24.10,стр.9). Един от проблемите при съставяне на заглавие е общата памет на читателите. Трудност за възприемането създават абревиатурите, прякорите и аналогиите: „Президентът на МОК: Българи, гордейете се“ (в. „24 часа“, 31.10, 34стр.) ; „Папата: Господ не е магьосник с вълшебна пръчка“ (в. „Телеграф“, 29.10, стр.17);„Прошенко: ще имаме толпина и газ през зимата“ (в. „24 часа“, 20.10, стр. 25); „Борисов предупреди ДПС: Пренавивате пружината“ (в. 24 часа“, 11.10, стр.4); „Симеон Сакскобуургготски: Не давах децата ми...“ (в. 24 часа“, 11.10, стр.49); „Хампарцумян: КТБ е като Франкенщайн“ (в. „Стандарт“, 26.10, стр.5); „Мариан Вълев: самотен съм“ (в. „Стандарт“, 26.1., стр24); „Чеци се бои от бесиило в килията“ (в. „Стандарт“, 22.10., стр14) ; „Лъвиците обърнаха Турция Удинезе спъва „сините“ (в. „Телеграф“, 27.09, стр.34); „Старец дере гърло за „свраките“ 86 години“ (в. „Телеграф“, 10.10, стр 38).
Заглавията най-често са в сегашно време. Изключение правят някои минали форми:
„Свалиха голата Миранда от мрежата“ (в. „Стандарт“, 23.10, стр.40); „Валери Симеонов завършил с отличие математическата“ (в. 24 часа“ 11.10, стр.23). Бъдещите форми са най-голяма рядкост: „75% от столичаните ще спортуват до 2018-а“ (в. „Стандарт“, 16.10,стр.13); „Стив Неш ще отстъпи“ (в. „24 часа“, 10.10, стр.35).
Във вестникарските заглавия е налице тенденция към възможно най-драматично представяне на събитията. Търси се сензацията, скандалът. Основната цел на журналиста е да привлече вниманието на читателя, да го накара да обърне внимание на дадения материал. Заглавието трябва да бъде интригуващо, провокативно, кратко, но същевременно да предава точно съдържанието на последващия текст. От трите ежедневника, най-провокативни заглавия срещнах във в. „Телеграф“, а най- точно предаващи последващата информация – в. „ Стандарт“.