автор: tzvetcomarinov

В цялата ни околия нямаше по-голям почитател на "Дайчовото хоро" от бай Вичо Бръснарят. Където и да се намираше. В каквото и настроение да го застигнеше популярната мелодия, хващаше се при играчите.
На една сватба бай Вичо бил толкова пиян, че едвам се крепял на стола. Жена му, да не я
изложи съвсем, намерила решение. Дала тя на музикантите цяла десетачка и ония вдигнали флигорната и тъпана за "Дайчовото". Бръснарят веднага оставил чашата. Скочил поривисто и се заловил да тропа сърцато, чак докато не свършила свирнята. През изморените му ходила с нея изтекла и всичката изпита ракия. И той седнал като най-трезвият сватбарин отново на масата. Да подхване задявката си с чашата.
Къде минава истината и от къде тръгва тук измислицата, да се разчита само на приказки и уверения от подпийнали сватбарски глави е направо аджамийска работа. Още е жив Ташо Гъбата, дето ще потвърди онова, което е станало веднъж с него.
Седнал Гъбата на стола в бръснарницата. Бай Вичо го насапунисал старателно. И повече за кеф на клиента, загладил още веднъж бръснача и захванал да сваля четината от лицето му. Почти бил свършил едната страна, когато от радиото се разнесло "Дайчовото".
Бръснарят моментално оставил инструмента на плота и започнал да потропва за свое и на клиентите удоволствие по пода на бръснарницата.
-Хайде бре, човек - рекъл му по някое време недоволен дядо Ташо. - Ще изсъхне пяната, стига си играл.
-Не се кахъри - успокоил го между две "хоп - хоп" бай Вичо Бръснарят. - Ще те насапунисам още веднъж, безплатно ще бъде.
И продължил своето, чак докато се изцедили и последните акорди от "Дайчовото" от говорителя на радиото.
Цветко Маринов