Какво е любовта за теб?
Да се държим за ръце?
Или да сменим твоето- за моето сърце?
Да си казваме "Обичам те!"?
Във вечна вярност да се вричаме?
Моето дори не знам дали е любов.
Или ми трябва нова дума.
Не зная...
Знам само,
че искам да ти родя три момчета.
И всички да приличат на теб.
Във всичко.
Copy-paste.
Мога да си тръгвам сто пъти.
И сто пъти да си ме връщаш.
Да не те целувам с дни.
Да не се гушкам.
Да остана вечна бездомница по душа.
И да не ти споделя нищо от ума си.
Но искам да знам, че
ще те има завинаги.
Не за мен.
За поколенията напред.
За света след нас.
Когато синовете ни пораснат
и красиви жени се влюбят в тях
и ги омайват и вдъхновяват,
Когато започнат да покоряват върхове,
да влизат в житейски битки,
и да правят чудеса от храброст,
искам да знам,
че в тези момчета,
в техните вени ,
ще тече твоята кръв.
И в кръвта на децата им- пак.
И на техните.
И на техните,
след това.
Трябва да живееш вечно.
Защото светът би бил най-проклетото
бедно
тъжно
сиво
място,
ако теб те няма.