автор: genab

Златен Сашко,
бабино юначе,
защо сине,
така жално плачеш,
та в устичката ти -
същинска жълтичка,
бисерни
сълзите ти се стичат?

Знам,
че мама и тате
хич не слушат.
Че в кошарката
дошло ти е до гуша.

Спри, не хлипай,
мамино момченце!
Виж, донесла съм ти
захарно петленце!

Ела, чедо,
баба да те гушне
с приказка
за Мечо и Дългоушко!